55 / 100


Георги Бенковски умира на 12 май 1876 г.

Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”

След като на 20 април 1876 г Бенковски получава Кървавото писмо от Каблешков, Бенковски изважда сабя и тръгва с коня си, последван от Райна Княгиня с извезаното за въстанието знаме. Павел Бобеков остава в Панагюрище и се заема с отбраната на селището, а Бенковски оглавява Хвърковатата чета, за да вдигне въстаниците от останалите населени места в района. Облечен с пищна въстаническа униформа, с калпак с пера, чужденците, които работели по железницата го помислили за българския княз. Още по-учудени били, когато започнал да разговаря с всеки един на родния му език. Дори се включват в Хвърковатата чета.

След бунта в Панагюрския регион, Бенковски се оттегля в Стара планина с малка дружина с цел да достигне румънския бряг. Бенковски е заедно със Захари Стоянов, отец Кирил и Стефо Далматинеца. Въпреки че е май месец, времето е нетипично студено през пролетта на 1876 г. Минават 10 дни, когато групата е предадена от дядо Вульо на турската власт. Организирана е засада на мостче на река Костина близо до село Рибарица, Тетевенско. От огнестрелния залп като по чудо се спасява само Захари Стоянов, той описва подробно историята.

Бенковски e убит на място. Турците отрязват главата на войводата Бенковски и я измиват в едно кладенче, където много българи почитат паметта му всяка година.

Тялото на Бенковски тайно е погребано в старата църква в Рибарица от една старица.

Пклон!


Reader's opinions

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *



Радио Търговище

Музиката в теб

Current track

Title

Artist

 

 
 
Background
error: Съдържанието е защитено!!